Каракачанов: Трети март и Санстефанска България бяха и са идеал на истинските българи
Красимир Каракачанов
Почетен ръководител на ВМРО - Българско национално придвижване
Преди 145 години в градчето Сан Стефано до Цариград бе подписан мирният контракт, с който се постави завършек на Руско-турската война, която ние, българите, назоваваме освободителна. На картата на тогавашния свят още веднъж се появи страната България.
След близо 500 години подтисничество и издевателства над нашата воля и християнска религия българите извоювахме правото си да бъдем свободен народ, който самичък може да гради своето бъдеще – това, на което ни учеха генерации българи, починали против поробителите.
Така, както ни беше завещал и Васил Левски: „ …И ние (българите) сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония… “, оповестено във вестник „ Свобода “ през 1871 година
И макар че тогавашните Велики сили – морализаторки, в името на своите ползи и тогавашни „ европейски “ полезности, няколко месеца по-късно, на конференцията в Берлин, разделиха Санстефанска България на няколко елементи и върнаха 1,5 млн. българи от Тракия и Македония под турско иго, а Северна Добруджа и Поморавието подариха на Румъния и Сърбия, Санстефанска България, обединяването на българския народ в една страна стана блян на идващите генерации българи.
В името на този блян, а не на някакви измислени, непознати, космополитни ползи, българският народ понасям ограничения и пожертва над 200 000 свои синове в Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международни войни. В името на същия този съединителен блян, наследен ни от Сан Стефано, прогонените българи в Тракия и Македония вдигната три въстания – Кресненско-Разложкото от 1878 година, Горноджумайското от 1902 година и Илинденско-Преображенското от 1903 година, и водиха кръвопролитна битка близо 70 години след освобождението.
Трети март и Санстефанска България бяха и са блян на същинските българи.
Но за съседите и враговете на България, както и техните прислужници у нас, които се стремяха да убият българския дух и да ни трансфорат в една безропотна маса, този знак на българите бе спънка. Затова по непозната, руска, воля той бе неразрешен след 9 септември 1944 година и чак до 1990 година бе обявяван за великобългарски и шовинистки, а хиляди хора бяха вкарвани в затвори и лагери като шовинисти и великобългарски националисти – и в България, и в Македония.
Днес нови интернационалисти, глобалисти, либерали – с една дума еничари, в името на нови европейски полезности още веднъж отхвърлят 3 март – този път поради политическата обстановка и войната в Украйна, а българските патриоти афишират още веднъж за националисти, а този път – и за русофили.
Колкото и да им е неприятно на тези „ нови, съвременни европейци “, ние, българите, на 3-ти март би трябвало да сведем глава пред борците за българската национална независимост, само че и да кажем едно благодаря на тези десетки хиляди бойци от съветската имперска войска, които паднаха във войната от 1877-1878 година Така вършат културните нации.
Неслучайно строителите на нова България след освобождението построиха паметниците в Плевен, Шипка, Шейново, паметника на Цар Освободител в София. Те не оставиха монументи нито на британската кралица, нито на немския канцлер, нито на австро-унгарския император, тъй като никой от тогавашна Европа не проля и една капка кръв за нашето избавление, а сътвори така наречен Берлински диктат.
Така че на инат на всички тези днешни „ либерали “, които сходно на своите марксистки интернационалистически прародители отхвърлят и Трети март, и Санстефанския блян, и изобщо потребността от българска национална еднаквост и българския народен интерес, българите и в България, и отвън рамките на актуалната ни страна, които слагаме българското над непознатото, на този ден – 3 март, споделяме „ Честит празник “.
Честит празник, българи!
Почетен ръководител на ВМРО - Българско национално придвижване
Преди 145 години в градчето Сан Стефано до Цариград бе подписан мирният контракт, с който се постави завършек на Руско-турската война, която ние, българите, назоваваме освободителна. На картата на тогавашния свят още веднъж се появи страната България.
След близо 500 години подтисничество и издевателства над нашата воля и християнска религия българите извоювахме правото си да бъдем свободен народ, който самичък може да гради своето бъдеще – това, на което ни учеха генерации българи, починали против поробителите.
Така, както ни беше завещал и Васил Левски: „ …И ние (българите) сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония… “, оповестено във вестник „ Свобода “ през 1871 година
И макар че тогавашните Велики сили – морализаторки, в името на своите ползи и тогавашни „ европейски “ полезности, няколко месеца по-късно, на конференцията в Берлин, разделиха Санстефанска България на няколко елементи и върнаха 1,5 млн. българи от Тракия и Македония под турско иго, а Северна Добруджа и Поморавието подариха на Румъния и Сърбия, Санстефанска България, обединяването на българския народ в една страна стана блян на идващите генерации българи.
В името на този блян, а не на някакви измислени, непознати, космополитни ползи, българският народ понасям ограничения и пожертва над 200 000 свои синове в Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международни войни. В името на същия този съединителен блян, наследен ни от Сан Стефано, прогонените българи в Тракия и Македония вдигната три въстания – Кресненско-Разложкото от 1878 година, Горноджумайското от 1902 година и Илинденско-Преображенското от 1903 година, и водиха кръвопролитна битка близо 70 години след освобождението.
Трети март и Санстефанска България бяха и са блян на същинските българи.
Но за съседите и враговете на България, както и техните прислужници у нас, които се стремяха да убият българския дух и да ни трансфорат в една безропотна маса, този знак на българите бе спънка. Затова по непозната, руска, воля той бе неразрешен след 9 септември 1944 година и чак до 1990 година бе обявяван за великобългарски и шовинистки, а хиляди хора бяха вкарвани в затвори и лагери като шовинисти и великобългарски националисти – и в България, и в Македония.
Днес нови интернационалисти, глобалисти, либерали – с една дума еничари, в името на нови европейски полезности още веднъж отхвърлят 3 март – този път поради политическата обстановка и войната в Украйна, а българските патриоти афишират още веднъж за националисти, а този път – и за русофили.
Колкото и да им е неприятно на тези „ нови, съвременни европейци “, ние, българите, на 3-ти март би трябвало да сведем глава пред борците за българската национална независимост, само че и да кажем едно благодаря на тези десетки хиляди бойци от съветската имперска войска, които паднаха във войната от 1877-1878 година Така вършат културните нации.
Неслучайно строителите на нова България след освобождението построиха паметниците в Плевен, Шипка, Шейново, паметника на Цар Освободител в София. Те не оставиха монументи нито на британската кралица, нито на немския канцлер, нито на австро-унгарския император, тъй като никой от тогавашна Европа не проля и една капка кръв за нашето избавление, а сътвори така наречен Берлински диктат.
Така че на инат на всички тези днешни „ либерали “, които сходно на своите марксистки интернационалистически прародители отхвърлят и Трети март, и Санстефанския блян, и изобщо потребността от българска национална еднаквост и българския народен интерес, българите и в България, и отвън рамките на актуалната ни страна, които слагаме българското над непознатото, на този ден – 3 март, споделяме „ Честит празник “.
Честит празник, българи!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ